Eng

Късноантична пътна станция "Анище"

На 12 км. от Белоградчик до с. Граничак се намира късноантичната селищна структура „Анище”. Изследванията тук започват през 2001г., предизвикани от усилената иманярска дейност в района.
Първоначално вниманието е насочено към изясняване характера и функциите на очерталото се апсидално помещение, разположено в югозападната част на терена. Открит е хипокауст на 1,65м. дълбочина от горния хумусен пласт. В хода на проучванията са разчистени масивните зидове на друго поме щение, конструктивно свързано с апсидата. През т. нар. “централно помещение” е разкрит отоплителен канал, водещ към апсидата и установен характерана подовата настилка. Открити са и три нови странични помещения, “захванати” за западния зид на основната сграда, свързани с входове по между си.
През 2003-2004 г. проучванията са съсредоточени в северозападния сектор на територията на селищната структура. Открити са и източният външен зид на дворното пространство както и сателитни помещения в североизточна посока, свързани чрез входове, както помежду си така и с централната сграда. След разчистване на насипа е отворен главният вход на сградата.
През 2005 г. усилията са насочени към северната част на терена, където са заложени редица сондажи в неговата западна част. В резултат на проведените проучвания са ситуирани нови структури, а разкриването на банските помещения в западната част на обекта е сериозен щрих от архи тектурата на комплекса. За разлика от други подобни обекти Анище предлага интересен архе-
ологически материал, очертаващ интензитета и продължителността на живота му. Наред с големия брой бронзови и медни монети от IV-Vвек се сре щат и образци от I-IIв. сл. Хр. Обилни са фрагментите от строителна и битова керамика, които помагат за документирането и датирането на обекта.
Открити са и оръжия и оръдия на труда от бронз и желязо, бронзови апли кации, печати и накити. Повсеместни са следите от опожаряваия, свързани с хунските и готските нашествия, сложили край на живота на късноантичната селищна структура в местността Анище.
Резултатите от продължаващите вече пет години проучвания все още не са достатъчни за решаване на античния ребус “Анище”. Това е достатъч но основание за продължаване на изследванията и постепенното включване на този интересен античен обект в туристическите маршрути.

Исторически музей Белоградчик провежда регулярни (редовни) археологически разкопки през месец юни.

Пещера "Козарника"

Пещерата Козарника в землището на с. Гара Орешец, община Димово е добре известна на българската общественост с археологическите ансамбли (кремъчни и костни артефакти) и фаунистични останки  от ранната праистория. В тази пещера са открити едни от най-ранните свидетелства за човешко обитаване не само в България, но и в Европа на възраст 1 400 000 -  1 600 000г.

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus? Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.